"Вила с басейн" на Херман Кох съвсем естествено можеше да се казва "Наръчник за дисекция на човешката душа". Или поне да бяха сложили един знак, нещо като 18+, но с уточнението, че не е за хора, които искат да запазят вярата си в човечеството. Някак бях подготвена какво да очаквам, след като вече писах за
"Вечерята", но както винаги при Кох, човек само се заблуждава, че знае какво го очаква.
Главният герой е Марк - семеен лекар с подбрана клиентела, сред която влизат някои от най-големите артисти, художници и режисьори. Тъй като хората често бъркат отделеното време с внимание, Марк дава на всеки пациент 20 минути (много повече от който и да е друг семеен лекар), в които изключително достоверно се прави, че слуша, че е загрижен и че му пука какво бълва човекът срещу него. Съвсем нормално е да не харесате героя, особено пък в първите 50 страници, когато надникваме в най-съкровените му мисли и логично ни става неприятен и отблъскващ с отношението си към заобикалящия го свят и перфектния начин, по който се овладява и държи. Марк има вярна клиентела, благодарение на простия факт, че казва на хората това, което искат да чуят - успокоява ги, че няма нищо лошо в някоя и друга чашка, макар да знае, че те злоупотребяват и че здравословното им състояние е влошено:
"Казвам им онова, което искат да чуят. Изброявам имена: Пабло Пикасо - подхвърлям - и той не си е поплювал. Със споменаването му целя две неща. Назовавайки на един дъх световноизвестен художник, аз карам пациентите си да се чувстват поне пикасовци. Бих могъл да им кажа и друго: ти си далеч по-голям пияница от Пабло Пикасо, бих могъл да им река: само че не притежаваш и една десета от неговия талант. Жалко. Жалко за прахосания алкохол, естествено."
Семейството на Марк е по холандски образцово: съпруга, две дъщери - Юлия и Лиза, съответно на 13 и 9 години. Жена му Каролине е красива, забавна, любяща и подкрепяща. Всичко щеше да остане така и занапред, ако пациент на Марк не бе станал прочутия актьор Ралф, който от своя страна има двама сина на приблизителна възраст до тази на дъщерите на Марк, в комплект с красива съпруга - Джудит. Една покана за театрална премиера сближава двете семейства дотолкова, че Марк получава покана от известния си пациент да му отидат на гости всички лятото. Вила с басейн. Как да откажеш?
Действието се развива напрегнато, но някак бавно - четящият на глътки навързва историята. Има от всичко -
мистерия, смърт, любов, привличане, психология, поведенченски и общочовешки тези, дълбочина и философия. През цялото време ще усещате, че е на път да се случи нещо ужасяващо и няма да сгрешите. Кох обича да вади най-мрачното, подлото и гадното от човека, онова, което всеки пази ревниво за себе си, за да не бъде изоставен от околните. На няколко пъти се сещах за Сартр и "Погнусата", усещах как се отвращавам от това, че съм човек и съм заобиколена от хора.
Жестокостта, сексуалното настървение, двуличието, липсата на морал, разликата между половете във всеки един смисъл, всичко това прави "Вила с басейн" четиво, което ще ви смрази и разтърси.
Не искам да издавам нищо повече, вие сами ще се убедите до какви крайности стига човек, за да запази комфорта си. Завършвам с един цитат:
“Най-важното е да приемем, че всичко е насочено към съхраняването на човешкия вид. Към предотвратяването на неговото изчезване. Под “всичко” имам предвид буквално всичко. Привличането между половете, влюбването, възбудата – наречете го както щете. Насладата. Оргазмът. Всяко нещо има за цел да ни притегли към другия. Да пожелаем да го докоснем. Да пожелаем да проникнем в него. Природата е далеч по-съвършена, отколкото се опитват да я изкарат някои прогресивни мислители на нашето съвремие."
