Стъпките

В тишината край мене 
родени,

твоите стъпки се движат 
напред,

към леглото на моето бдение

и безмълвие носят, 
и лед.

Същество съвършено и 
нямо,

колко сдържаност, нежност е 
в тя

Всички дарби, отгатвани 
само,

в голотата им близка съзрях!

Ако твоите устни 
нечуто

се навеждат над ведри
 гърди

със целувка за оня, 
комуто

мисълта ми подслон 
изгради,

ти не бързай: живях да те 
чакам,

чар — да бъдеш или да
 не си,

и от твоите стъпки 
сред мрака

във сърцето ми отзвук 
търси.

Пол Валери