Непознат

И както в тъмна улица човек
внезапно се оказва друг, безимен -
с изтеглен профил, по-висок, по-лек
(изтръпваш, покрай теб докато мине!),
така и чувствата ни в тъмното са други
не разпознаваш дъщеря, нито съпруга,

хипнотизира те окото на нощта,
докато тъпа болка те събуди...
Къде си бил?
С кого си бил?
Защо си
така северозападно самотен -
като открит, но непонятен космос,
като въпрос,
като река под моста...

Не бе ли там, на улицата тъмна,
където Непознатия върви;
не рече ли му: Вече се разсъмва,
ела си вкъщи, в мен се прибери!
Не му ли каза: Аз и ти сме знаци,
следи от стъпки, вятър - и мъгла;
животът и смъртта ни са близнаци -
и аз съм мрак, а ти си - светлина.

Животът ни - изгубена идея!
И трябва някой пак да я открие...
Да видим делото си!
Нека да узрее
това, което няма да сме ние!

Ани Илков