Разпускане на любовните армии

Тя запали цигара по оня начин,
по който разбираш, че всичко
е вече решено, и каза:
Край, усещам се като армия
в мирновременно положение,
маневри по запуснати ниви,
безплодни учения
все по-далеч от оживени места,
листа, съчки, кал, задни дворове;
като пушач сред отказващи пушенето,
като любовник сред отказали любовта.

О, ти го мислиш отдавна, казах,
звучи като стихотворение.
За мен е оставен финалът, ето:
Аз съм леко ранен,
много леко ранен
и неловко кървящ
в мирновременно положение.

Георги Господинов

Нека бъде светлина (Крушката!)

Хората, подобно на нощните пеперуди, винаги сме били привличани от светлината. Тя ни създава уют, усещане за дом, за топлина и сигурност. Вероятно ни е заложено още от праисторическите времена да се чувстваме защитени, когато сенките се разсеят от светлината. Затова ето няколко предложения как да се обградите с още малко светлинка и уют, влагайки малко креативност, добро настроение и отдавна омръзнали ни вещи.

Първото ни предложение включва най-елементарното осветително тяло – крушката. Ако нямате големи свободни пространства в дома си, но все пак искате да осветите любимите си ъгълчета, някой специален предмет, стола, на който обичате да четете или да създадете романтична атмосфера, можете да използвате една или повече крушки, върху които да поставите салфетка или някакъв друг шаблон, след което да ги боядисате и отделите шаблона. Като резултат ще имате приятно декорирана крушка, която ще разпръсква различни светлинни форми по стените.

Друго, което можете да направите, е просто да украсите основата на крушката със стара ваша огърлица или гривна, някакви откъснати парчета, които все не ви се иска да хвърляте, защото ви напомнят за нещо. Така крушката добива старинен и елегантен вид. Защо пък и тя да не носи бижута?

Ако обичате дървото, можете да вземете едно най-обикновено парче дърво, най-добре да не е обработено, но ако сте дърворезбар, заповядайте, развихряйте въображението си и творете. Пробивате достатъчно голяма дупка, така че да мине кабелът през него и готово! Нова настолна лампа.

А може би предпочитате свещите? Няма проблем, крушката може да бъде и свещник. Трябва само да я отворите и напълните с олио (може и готварско), да сложите един фитил вътре и по възможност някаква поставка, за да стои изправена.

Но не е нужно и да я украсявате. Можете просто да съберете много крушки на едно място и пространството добива сюрреалистичен вид. Трябва ви само най-обикновена дъска, която да пасва на интериора ви и да пробиете в нея необходимия брой дупки. Отървете се от стария полилей!

А ако сте много голям фен на фантастичните филми, можете да опитате да си направите и това, но имайте предвид, че сметката ви за ток ще скочи неимоверно... на ваша отговорност! J

Очаквайте и другите ни предложения за освежаване на интериора с малко светлина.

Лутанията на Психея

"Silence, I discover, is something you can actually hear." Murakami

„Гардиън” обяви  Харуки Мураками за един от най-големите съвременни романисти. Много силно ми звучеше това твърдение и гледах на признанието леко скептично (както винаги, когато даден автор е непрекъснато обожествяван), затова реших все пак да се запозная с него отблизо и да преценя доколко е вярно. Първата негова книга, която ми попадна, бе „Спутник, моя любов” – увлекателна, загадъчна, но някак ме остави със смесени чувства.  „Норвежка гора” обаче е нещо коренно различно – от първата до последната страница мисълта ми галопираше в един друг свят, който хем ме отдалечаваше от моя собствен, хем повдигаше много въпроси от него. Атмосферата е сюрреалистична, наситена с хумор и трагизъм, от чиято комбинация ти се изправя косата и кожата ти настръхва – едновременно изпитваш потребност да плачеш и да се смееш. Заглавието е по песен на Бийтълс – тя напомня на главния герой нещо, което отдавна се е опитал да забрави, но я чува неочаквано в самолет и това отприщва образи и лица, които биха заинтригували читатели от всякакви възрасти и интереси.

Темата за алиенацията (термин, който е предложен от Маркс, буквално означава „отчуждение”, не само от другите, но и от самия себе си. Терминът се тълкува по различни начини, често се използва като наименование на безсилие и чувство на безсмисленост)  в творчеството на Мураками е критикувана от японската литература. В „Норвежка гора” главният герой Тору е измъчван от постоянно търсене и ненамиране. Той сякаш е поставен в лабиринт, чийто изход се опитва да намери с цената на много душевни катаклизми. Останалите персонажи са не по-малко интересни – Наоко, в която е влюбен, е трагичен образ, който в своята безизходица напомня на Офелия. Много от героите не успяват да се справят с вътрешния си ад, което ги води до самоубийство или пълна изолация от околния свят. Еротика, мистицизъм, ексцентризъм, болезнена носталгия и рокендрол се прокрадват на почти всяка страница, придавайки на повествованието призрачен фон. Авторът навлиза в много затънтени кътчета на човешката душа - той е роден психолог, подобно на Достоевски. В интервю писателят споделя за влечението си към руската класическа литература: „Братя Карамазови” и „Война и мир” са едни от най-значимите шедьоври на руската литература. Чел съм ги по няколко пъти. Историите на героите, техните чувства и тревоги днес не присъстват така силно в белетристиката ни. Много често съм бил критикуван, че пиша по подобен начин. Но трябва да запазим възможността да чувстваме и обичаме в XXI век".

С „Норвежка гора” Мураками става известен и още първото издание се продава в милионен тираж.  По книгата има и филм - Norwegian Wood (2010)  http://www.imdb.com/title/tt1270842/. Мураками е признат преводач - превежда много от произведенията на Франсис Скот Фицджералд, Реймънд Карвър, Труман Капоти и Джон Ървинг. 

Мата Хари – жената под седемте воала

„толкова котешка, изключително женствена, величествено трагична, хилядите извивки и движения на нейното тяло, трептящи в хиляди ритми”

Станала известна с предизвикателните си танци и разголеното си тяло, всъщност Мата Хари прикрива много повече от себе си. Сваляйки по един воал от тялото си, поставя нов над душата си и така до трагичния й край.

Ражда се като Маргарета Гертруда Зеле в Холандия на 7 август, 1876 г. От малка се отличава от другите с тъмните си коса и очи и високия си ръст (нетипични черти за региона). Когато е на 13 години, баща й банкрутира, което налага семейството да се раздели. Бащата заминава за Амстердам да работи, а майката остава с децата, но не успява да се справи с тази отговорност, разболява се и умира. Тогава децата са разпръснати сред роднини. Няколко години по-късно, когато е на 18, Маргарета отговаря на обява за брак, подадена от 38-годишния Рудолф Маклеод и заминава за днешна Индонезия. Но с това проблемите й не приключват. Рудолф се напивал и изливал гнева си върху нея. От брака им се раждат 2 деца – момче и момиче, но и двете са натровени и момчето умира на 2-годишна възраст. Не са изяснени причините и извършителят, но е вероятно да е било дело на гувернантката. Маргарета изпада в депресия и се разделят с Рудолф, като той взема дъщеря им, а Маргарета заминава за Париж.

В Париж става любовница на френски дипломат, който й дава идеята да се издържа като танцьорка. Така се ражда и Мата Хари – „Окото на деня”, на индонезийски. И наистина събирала в себе си блясъка на деня и го разпръсквала навсякъде около себе си щом започнела да танцува. По това време всичко ориенталско било хит в Париж, а заедно с екзотичната си визия Мата Хари уловила мига и си спечелила завидна популярност. В танците си използвала културния и религиозен символизъм от Индонезия и използвала воали, които артистично смъквала от тялото си, с което превърнала стриптийза в ново арт изпълнение. При едно от представленията си се появява в градина чисто гола върху бял кон. Единствената част, която обаче никога не разкривала били гърдите й, които Рудолф обезобразил по някакъв начин. След като покорила Париж започнала да пътува и из други големи градове. Един репортер от Виена казва за нея – „стройна и висока с гъвкавата грация на диво животно и със синьо-черна коса”. Друг репортер пък я нарича „толкова котешка, изключително женствена, величествено трагична, хилядите извивки и движения на нейното тяло, трептящи в хиляди ритми”.

След няколко години обаче славата започнала да я изоставя и представленията й били все по-редки. Тогава започнала да използва секса като средство за допълнителен доход. Сред любовниците й били мъже от правителството, военни, принцове и барони, министри и дори германски офицери, въпреки настъпващата Първа световна война. Освен екзотична танцьорка Мата Хари се превръща и в скъпо платена куртизанка. Луксът се превърнал в начин на живот за нея и била обсипвана с бижута и мъжко внимание. Била сред най-желаните жени от своето време, самата тя била като бижу за малцина, тъй като услугите й стрували скъпо – не по-малко от 7 500 долара на нощ, но едва ли някой си е искал парите обратно, предвид завидното й познание върху източните практики за задоволяване на един мъж.

Като гражданин на Холандия, която била неутрална по онова време, можела да обикаля свободно, но нейните пътешествия и връзки събудили интереса на британската и френската интелигенция и я поставили под наблюдение. Наближавайки 40те, Мата Хари се влюбва в руския капитан Владимир де Маслов (21-годишен), който обаче остава с едно око, след като е изпратен на фронта. Мата Хари решава да се погрижи за него финансово и приема примамливото предложение да стане френски шпионин, като се превръща и в най-скъпо платения такъв, което води до усложнения на по-късен етап. Решава да използва връзките си и да прелъсти немското командване. Започва да разпространява слухове с надеждата, да й се отплатят обратно с ценна информация, но това не се случва и вместо това е набедена за немски шпионин, което тя отрича, а хората, които могли да я защитят не били разпитани в съда. Смята се, че е възможно да е била немски двоен агент, но това не е потвърдено. Така или иначе френските власти я арестуват на 13 февруари, 1917 г. Хвърлят я в затвора, където може да я посети единствено адвокатът й, който се случило също да е сред нейните любовници. Започнали планове и кроежи за нейното освобождаване. Нейни любовници се опитвали по различни начини да я измъкнат. Имало предложения да излезе пред групата за разстрел само по палто и когато настъпи моментът за изстрел, тя да го свали и да остане чисто гола, а кой би могъл да посегне на това изящно женско тяло. Друг вариант на неин любовник било да прелети точно преди да стрелят и да ги обстрелва от въздуха. Адвокатът й пък предлагал да използват един от френските закони, според който бременна жена не може да бъде разстреляна и да потвърди, че тя чака дете от него. Всички тези заговори й се стрували абсурдни, но може би все пак се надявала, че някой ще я спаси в последната минута. Затова спокойно си пила последната чаша с ром, която предлагали на осъдените на смърт и развеселявала с историите си останалите затворници. Когато настъпил мигът да се изправи пред дулата на пушките, тя излязла горда, спокойна и точно преди изстрела пратила въздушна целувка на своите убийци. Дали е притежавала някакво страхотно самообладание, или е била неизмеримо горда, или пък се е надявала, че патроните ще се окажат халосни, какъвто е бил и един друг план на неин любовник-благородник, не се знае, но стоически е приела своя край, както и целия си изпълнен с драматизъм живот.

На разпитващите я в последните й мигове казва – „Винаги съм живяла за любов и удоволствие.”

Мистерията около тайния й живот на агент и куртизанка не е докрай разбулена. Не е ясно за чии интереси е работила и защо френското разузнаване прави всичко възможно да се отърве от нея. Върху историята й се градят много легенди и е екранизирана няколкократно, като за най-добра се смята „Мата Хари” от 1931 г. с Грета Гарбо.

Музика под звездите

Готови ли сте за една невероятна вечер, изпълнена с много емоции и незабравими моменти? Това ни очаква на фестивала Fortissimo Fest. Тази година лятното турне носи името „Музика под звездите”, което както всяка година ще се проведе под открито небе.

"Фортисимо Фест" е фестивал за класическа музика, основан през 2010 г. от Максим Ешкенази с подкрепата на фондация "Америка за България". Философията на фестивала стъпва върху принципа за преодоляване на границата между елитарното изкуство и широката публика. Целта на програмата е да доближи класическата музика и изкуство до възможно най-много българи.

Ще бъдат посетени 6 града. Концертите са в Бургас на 30 август в Морската градина, площад "Пантеон", в Летния театър във Варна на 1 септември,  откритата сцена пред Общината в Русе на 5 септември, в Летния теaтър във Велико Търново на 7 септември, в София на 13 септември пред Народния театър "Иван Вазов" и в Античния театър Пловдив на 15 септември.

Всеки един ще започне в 20:30 часа. Ако се намирате в едни от тази градове и харесвате класическата музика, задължително посетете събитието, няма да сгрешите.    

     

                                    

Диригент ще бъде художествения директор на фестивала Максим Ешкенази. Програмата на "Фортисимо Фест 2013" предвижда концерти с участието на Варненската филхармония, Русенската филхармония и Софийският фестивален оркестър и солистите Людмил Ангелов, Светлин Русев, Марио Хосен, Нели и Георги Андрееви от ансамбъл "Филип Кутев", Мишо Йосифов Секстет и Печенката и победителите в конкурса "Да вдъхнеш живот".

Ще можем да се насладим на класическа музика, български фолклор, музика от любими филми и култови видео игри. Като например:

Х. Берлиоз – Проклятието на Фауст –Ракоци марш

П.И. Чайковски – Концерт за пиано и оркестър № 1, първа част

Фр. Шопен – Пианистът                                                  

Х. Шор – Властелинът на пръстените.

Но това са само част от произведенията, които ще чуете. За повече информация, може да погледнете програмата на турнето: http://fortissimo.bg/files/sofia_pld.pdf

Както и сайта и фейсбук страницата: http://www.fortissimo.bg/

Facebook Page: https://www.facebook.com/pages/Fortissimo-Fest/144802832214300

Още ли обмисляте? Недейте, а освободете вечерта от ангажименти и заповядайте! Ще бъде една великолепна вечер. Ние вече нямаме търпение!

Борба за живот или Dallas Buyers Club

Матю Макконъхи и Джаред Лето се преобразяват до неузнаваемост на големия екран, за да ни разкажат историята на болния от СПИН Рон (Макконъхи). Историята е базирана на действителен случай, на борбата, когато са ти съобщили, че ти остават още 30 дена живот и какво ще направиш, след като знаеш това.

Преди

След

Рон отказва подобен сценарий, но тогава се сблъсква с фармацевтичните компании и труднодостъпните лекарства. Затова се налагат и нестандартни решения, като намирането на нелегални медикаменти и разпространяването им сред други болни, което води до сформирането на мрежата Dallas Buyers Club.

Един от тях е и героят на Джаред Лето, Райън. Джаред Лето е по-популярен като вокалист на 30 Seconds To Mars, но има и успешни актьорски превъплъщения във филми като „Реквием за една мечта”, „Александър”, „Боен клуб” и последният му „Mr. Nobody” (2009 г.). След 4-годишно прекъсване се завръща на актьорската сцена с нова нестандартна роля като транссексуален, за което му се наложило да отслабне с 14 кг! (Трябва да го попитаме как става това, но ще го отложим за друг път.) Но това не е единственият случай на подобна трансформация. За „Chapter 27”, където играе убиеца на Джон Ленън, качва 30 кг! (Това вече ни е ясно как става...)

Преди

След

Филмът е спонсориран от Матю Макконъхи и разполага с бюджет от $5 000 000. Ще се появи на големия екран на фестивала в Торонто на 5 септември, а по кината може да се очаква от 1 ноември.  

Първо десерта!

                                  Къпкейкс с малини и крем

Рецепта за 12 кексчета:180 г масло

180 г захар

180 г брашно

1 ч.л. бакпулвер

3-4 с.л. прясно мляко

2 яйца

150 г малини

За глазурата:

125 г масло

250 г пудра захар

1 с.л. прясно мляко

12 малини

Начин на приготвяне:

• Загрейте фурната на 180°C. Сложете във формата за кексчета 12 хартиени обвивки.
• Добавете всички съставки за кексчетата, освен малините, в миксера и разбъркайте докато не се получи хомогенна смес. Добавете повече мляко, ако е необходимо, за по-мека текстура.
• Сложете една лъжица от сместа в хартиената опаковка, след това 2,3 малини и още една лъжица от сместа.
• Оставете ги да се пекат за 15-20 минути или докато се издуят и придобият златисто-кафеникав цвят. След това ги извадете от фурната и оставете да се изстинат за 10 минути.
• През това време, за глазурата разбийте маслото в купа. Внимателно добавете захарта и бъркайте за 5 минути. Накрая изсипете и млякото.
• Украсете кексчетата с глазурата и поставете по една малина върху всяко.