„толкова котешка, изключително женствена, величествено
трагична, хилядите извивки и движения на нейното тяло, трептящи в хиляди ритми”
Станала известна с предизвикателните си танци и
разголеното си тяло, всъщност Мата Хари прикрива много повече от себе си.
Сваляйки по един воал от тялото си, поставя нов над душата си и така до
трагичния й край.
Ражда се като Маргарета Гертруда Зеле в Холандия на 7
август, 1876 г. От малка се отличава от другите с тъмните си коса и очи и
високия си ръст (нетипични черти за региона). Когато е на 13 години, баща й
банкрутира, което налага семейството да се раздели. Бащата заминава за
Амстердам да работи, а майката остава с децата, но не успява да се справи с
тази отговорност, разболява се и умира. Тогава децата са разпръснати сред
роднини. Няколко години по-късно, когато е на 18, Маргарета отговаря на обява
за брак, подадена от 38-годишния Рудолф Маклеод и заминава за днешна Индонезия.
Но с това проблемите й не приключват. Рудолф се напивал и изливал гнева си
върху нея. От брака им се раждат 2 деца – момче и момиче, но и двете са
натровени и момчето умира на 2-годишна възраст. Не са изяснени причините и
извършителят, но е вероятно да е било дело на гувернантката. Маргарета изпада в
депресия и се разделят с Рудолф, като той взема дъщеря им, а Маргарета заминава
за Париж.
В Париж става любовница на френски дипломат, който й
дава идеята да се издържа като танцьорка. Така се ражда и Мата Хари – „Окото на
деня”, на индонезийски. И наистина събирала в себе си блясъка на деня и го
разпръсквала навсякъде около себе си щом започнела да танцува. По това време
всичко ориенталско било хит в Париж, а заедно с екзотичната си визия Мата Хари
уловила мига и си спечелила завидна популярност. В танците си използвала
културния и религиозен символизъм от Индонезия и използвала воали, които
артистично смъквала от тялото си, с което превърнала стриптийза в ново арт
изпълнение. При едно от представленията си се появява в градина чисто гола върху бял кон. Единствената част, която обаче никога не разкривала били гърдите й, които
Рудолф обезобразил по някакъв начин. След като покорила Париж започнала да
пътува и из други големи градове. Един репортер от Виена казва за нея –
„стройна и висока с гъвкавата грация на диво животно и със синьо-черна коса”.
Друг репортер пък я нарича „толкова котешка, изключително женствена,
величествено трагична, хилядите извивки и движения на нейното тяло, трептящи в
хиляди ритми”.
След няколко години обаче славата започнала да я
изоставя и представленията й били все по-редки. Тогава започнала да използва
секса като средство за допълнителен доход. Сред любовниците й били мъже от
правителството, военни, принцове и барони, министри и дори германски офицери,
въпреки настъпващата Първа световна война. Освен екзотична танцьорка Мата Хари
се превръща и в скъпо платена куртизанка. Луксът се превърнал в начин на живот
за нея и била обсипвана с бижута и мъжко внимание. Била сред най-желаните жени
от своето време, самата тя била като бижу за малцина, тъй като услугите й стрували
скъпо – не по-малко от 7 500 долара на нощ, но едва ли някой си е искал парите
обратно, предвид завидното й познание върху източните практики за задоволяване
на един мъж.
Като гражданин на Холандия, която била неутрална по
онова време, можела да обикаля свободно, но нейните пътешествия и връзки
събудили интереса на британската и френската интелигенция и я поставили под
наблюдение. Наближавайки 40те, Мата Хари се влюбва в руския капитан Владимир де
Маслов (21-годишен), който обаче остава с едно око, след като е изпратен на
фронта. Мата Хари решава да се погрижи за него финансово и приема примамливото
предложение да стане френски шпионин, като се превръща и в най-скъпо платения
такъв, което води до усложнения на по-късен етап. Решава да използва връзките
си и да прелъсти немското командване. Започва да разпространява слухове с
надеждата, да й се отплатят обратно с ценна информация, но това не се случва и
вместо това е набедена за немски шпионин, което тя отрича, а хората, които
могли да я защитят не били разпитани в съда. Смята се, че е възможно да е била
немски двоен агент, но това не е потвърдено. Така или иначе френските власти я арестуват
на 13 февруари, 1917 г. Хвърлят я в затвора, където може да я посети единствено
адвокатът й, който се случило също да е сред нейните любовници. Започнали планове
и кроежи за нейното освобождаване. Нейни любовници се опитвали по различни
начини да я измъкнат. Имало предложения да излезе пред групата за разстрел само
по палто и когато настъпи моментът за изстрел, тя да го свали и да остане чисто
гола, а кой би могъл да посегне на това изящно женско тяло. Друг вариант на
неин любовник било да прелети точно преди да стрелят и да ги обстрелва от
въздуха. Адвокатът й пък предлагал да използват един от френските закони,
според който бременна жена не може да бъде разстреляна и да потвърди, че тя
чака дете от него. Всички тези заговори й се стрували абсурдни, но
може би все пак се надявала, че някой ще я спаси в последната минута. Затова спокойно
си пила последната чаша с ром, която предлагали на осъдените на смърт и
развеселявала с историите си останалите затворници. Когато настъпил мигът да се
изправи пред дулата на пушките, тя излязла горда, спокойна и точно преди
изстрела пратила въздушна целувка на своите убийци. Дали е притежавала някакво
страхотно самообладание, или е била неизмеримо горда, или пък се е надявала, че
патроните ще се окажат халосни, какъвто е бил и един друг план на неин
любовник-благородник, не се знае, но стоически е приела своя край, както и
целия си изпълнен с драматизъм живот.
На разпитващите я в последните й мигове казва – „Винаги
съм живяла за любов и удоволствие.”
Мистерията около тайния й живот на агент и куртизанка
не е докрай разбулена. Не е ясно за чии интереси е работила и защо
френското разузнаване прави всичко възможно да се отърве от нея. Върху историята
й се градят много легенди и е екранизирана няколкократно, като за най-добра се
смята „Мата Хари” от 1931 г. с Грета Гарбо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар