Лутанията на Психея

"Silence, I discover, is something you can actually hear." Murakami

„Гардиън” обяви  Харуки Мураками за един от най-големите съвременни романисти. Много силно ми звучеше това твърдение и гледах на признанието леко скептично (както винаги, когато даден автор е непрекъснато обожествяван), затова реших все пак да се запозная с него отблизо и да преценя доколко е вярно. Първата негова книга, която ми попадна, бе „Спутник, моя любов” – увлекателна, загадъчна, но някак ме остави със смесени чувства.  „Норвежка гора” обаче е нещо коренно различно – от първата до последната страница мисълта ми галопираше в един друг свят, който хем ме отдалечаваше от моя собствен, хем повдигаше много въпроси от него. Атмосферата е сюрреалистична, наситена с хумор и трагизъм, от чиято комбинация ти се изправя косата и кожата ти настръхва – едновременно изпитваш потребност да плачеш и да се смееш. Заглавието е по песен на Бийтълс – тя напомня на главния герой нещо, което отдавна се е опитал да забрави, но я чува неочаквано в самолет и това отприщва образи и лица, които биха заинтригували читатели от всякакви възрасти и интереси.

Темата за алиенацията (термин, който е предложен от Маркс, буквално означава „отчуждение”, не само от другите, но и от самия себе си. Терминът се тълкува по различни начини, често се използва като наименование на безсилие и чувство на безсмисленост)  в творчеството на Мураками е критикувана от японската литература. В „Норвежка гора” главният герой Тору е измъчван от постоянно търсене и ненамиране. Той сякаш е поставен в лабиринт, чийто изход се опитва да намери с цената на много душевни катаклизми. Останалите персонажи са не по-малко интересни – Наоко, в която е влюбен, е трагичен образ, който в своята безизходица напомня на Офелия. Много от героите не успяват да се справят с вътрешния си ад, което ги води до самоубийство или пълна изолация от околния свят. Еротика, мистицизъм, ексцентризъм, болезнена носталгия и рокендрол се прокрадват на почти всяка страница, придавайки на повествованието призрачен фон. Авторът навлиза в много затънтени кътчета на човешката душа - той е роден психолог, подобно на Достоевски. В интервю писателят споделя за влечението си към руската класическа литература: „Братя Карамазови” и „Война и мир” са едни от най-значимите шедьоври на руската литература. Чел съм ги по няколко пъти. Историите на героите, техните чувства и тревоги днес не присъстват така силно в белетристиката ни. Много често съм бил критикуван, че пиша по подобен начин. Но трябва да запазим възможността да чувстваме и обичаме в XXI век".

С „Норвежка гора” Мураками става известен и още първото издание се продава в милионен тираж.  По книгата има и филм - Norwegian Wood (2010)  http://www.imdb.com/title/tt1270842/. Мураками е признат преводач - превежда много от произведенията на Франсис Скот Фицджералд, Реймънд Карвър, Труман Капоти и Джон Ървинг.