„А планините ехтяха”

„И тъй, искате приказка. Ще ви разкажа една. Но само една.”

 
Запознахте ли се вече с новата книга на Халед Хосейни? Ако не сте, трябва! Това е книга, която задължително трябва да бъде прочетена. Книга, която ни пренася в един друг свят под формата на една легенда.

„А планините ехтяха” е поредния шедьовър на Хосейни. В нея се разказва една разтърсваща история, свързана с начина на живот на хората в Афганистан. Подобно на останалите му книги и романът „А планините ехтяха“ напомня за „другия живот“.  Незабравима книга за възможността и надеждата да намерим в някой друг изгубена частица от себе си. Придържа се към темата за семейството. Това е  една история за брат и сестра, които изпитват нещо повече от любов, това чувство е толкова силно и би трябвало да се пребори с всичко и да оцелее. Но това не се случва. Животът не е приказка, той е твърде реален. Героите се пръскат из целия свят и тогава историята започва. Това е една космополитна книга. Хосейни пренася своята история на различни континенти – Париж, Сан Франциско, Атина.  Тя е разказана с много гласове и по много начини. 

До края тръпнеш в напрежение и очакваш да се случи нещо трагично, което да събере различните персонажи на едно място и да доведе до катарзис, както се случва в предишните му две книги. Но това не се случва.  Тук той се отказва от злото и насилието, които безспорно добавяха страховито внушение към “Ловецът на хвърчила” и “Хиляда сияйни слънца”.

Вестник Телеграф пише:  "Халед Хосейни отново използва възхитителния си трик - къса ти сърцето, но те кара да се усмихваш."

Книгата се вписва в постмодернистичните тенденции на XXI век. В нея са вплетени множество цитати от известни персийски автори, изключително фрагментарен текст.  Тя е една „сложна мозайка от характери и чувства” според Ескуайър.   Ню Йорк Таймс пък твърди, че тя е „ най-убедителната и завладяваща книга на Хосейни, по-амбициозна от "Ловецът на хвърчила", по - многопластова от "Хиляда сияйни слънца". Той притежава таланта на древен разказвач на легенди."

Както виждаме критиката е на едно мнение за този шедьовър в днешната литература.  Това непосредствено е най-добрата книга на Халед Хосейни. Един много емоционален текст, който кара читателя да не спира да чете и накрая може би ще доведе до промяна на светогледа му. Красивото писане, вниманието към детайла и емоционалната сила на "А планините ехтяха" я правят забележителна книга, която дълго те преследва.